12 may 2007, 12:05

Фрагмент

  Poesía
981 0 1
Бях щастлива -
               не исках никога да свършва този миг...
Бях силна -
           не молех никого за малко обич...
Бях добра -
           не мислех за злата си съдба...
И днес, 
       когато може би щастлива съм - 
              страх ме е да не загубя всичко в миг...
И днес, 
       когато наистина обичана съм - 
              не страдам за отминалите дни...
И днес, 
       когато вярвам с свободата си - 
              скитам се в тъмното разплакана...
В нощите безлунни - 
                      стоя и чакам знак от него...
В дните мрачни - 
                  не плача, не оставям аз сама...
В стаята ми тъмна - 
                     пиша тъжните си стихове...    

                                                                     12.Май.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хей Цвети какви са тези тъжни стихове, недей... замисли се за това колко много имаш в момента и му се радвай

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...