12.05.2007 г., 12:05

Фрагмент

987 0 1
Бях щастлива -
               не исках никога да свършва този миг...
Бях силна -
           не молех никого за малко обич...
Бях добра -
           не мислех за злата си съдба...
И днес, 
       когато може би щастлива съм - 
              страх ме е да не загубя всичко в миг...
И днес, 
       когато наистина обичана съм - 
              не страдам за отминалите дни...
И днес, 
       когато вярвам с свободата си - 
              скитам се в тъмното разплакана...
В нощите безлунни - 
                      стоя и чакам знак от него...
В дните мрачни - 
                  не плача, не оставям аз сама...
В стаята ми тъмна - 
                     пиша тъжните си стихове...    

                                                                     12.Май.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • хей Цвети какви са тези тъжни стихове, недей... замисли се за това колко много имаш в момента и му се радвай

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...