May 12, 2007, 12:05 PM

Фрагмент

Poetry

980 0 1

Бях щастлива -
               не исках никога да свършва този миг...
Бях силна -
           не молех никого за малко обич...
Бях добра -
           не мислех за злата си съдба...
И днес,
       когато може би щастлива съм -
              страх ме е да не загубя всичко в миг...
И днес,
       когато наистина обичана съм -
              не страдам за отминалите дни...
И днес,
       когато вярвам с свободата си -
              скитам се в тъмното разплакана...
В нощите безлунни -
                      стоя и чакам знак от него...
В дните мрачни -
                  не плача, не оставям аз сама...
В стаята ми тъмна -
                     пиша тъжните си стихове...

                                                                     12.Май.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

GODSMACK_GIRL (Юлия Илиева)

хей Цвети какви са тези тъжни стихове, недей... замисли се за това колко много имаш в момента и му се радвай

2007-06-22T09:23:04+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0