4 nov 2011, 9:52

Фрагменти

  Poesía
770 0 4

Светулки - сребърни лампички,

точици живи

гасят тъмнината.

 

Бръмбар - черен великан

пълзи между тревите

и смуче зелен сок.

 

Гълъби, сгушени в гнездо

от пръчици и кал

и лепило от любов.

 

Мухата е като клюкарка,

полепва по всичко сладко

и прави ленти от локум.

 

Щъркели и яйца в гнездо.

Полет за храна и свобода.

Деца им пляскат с ръце.

 

Две полски мишлета в хамбар

търсят брашно и с лапички като вар

остават раздробени стъпки.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...