4 nov 2011, 9:52

Фрагменти

  Poesía
773 0 4

Светулки - сребърни лампички,

точици живи

гасят тъмнината.

 

Бръмбар - черен великан

пълзи между тревите

и смуче зелен сок.

 

Гълъби, сгушени в гнездо

от пръчици и кал

и лепило от любов.

 

Мухата е като клюкарка,

полепва по всичко сладко

и прави ленти от локум.

 

Щъркели и яйца в гнездо.

Полет за храна и свобода.

Деца им пляскат с ръце.

 

Две полски мишлета в хамбар

търсят брашно и с лапички като вар

остават раздробени стъпки.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...