Фрагменти

4 dic 2010, 18:02

Poesía » De amor

399 0 6

Залезът се изрони под ноктите ми.

Спи сълза в сърцето червено на нара.

Все полудявам до неузнаваемост.

А нощта чопли несресани спомени.

Пред вратите на Ада

има дълга опашка

от желаещи

да служат на Дявола,

наречен Любов.

С мазохистка наслада

и наивност хлапашка

все желаещи

да се любят на воля

и без благослов.

III

Тъгата бавно се съблича в мойта стая.

Надеждата подава ù ветрило.

Ще скрие ли зад него свойта голота, не зная,

но с нищо тя не би ме впечатлила.

Облякла е на самотата дрехата,

едвам я разпознавам в нея.

Остава ми единствено утехата,

че няма дълго с мене да живее.

Шепот на птица. Рана седефена.

Тиха зеница. Музика есенна.

Плач на камбана. Нежна агресия.

Слънчеви длани. Бяла унесеност.

Ти и аз - двамата. Сами и голи.

Любов е храмът. Да се помолим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.