Фрагменти
I
Залезът се изрони под ноктите ми.
Спи сълза в сърцето червено на нара.
Все полудявам до неузнаваемост.
А нощта чопли несресани спомени.
II
Пред вратите на Ада
има дълга опашка
от желаещи
да служат на Дявола,
наречен Любов.
С мазохистка наслада
и наивност хлапашка
все желаещи
да се любят на воля
и без благослов.
III
Тъгата бавно се съблича в мойта стая.
Надеждата подава ù ветрило.
Ще скрие ли зад него свойта голота, не зная,
но с нищо тя не би ме впечатлила.
Облякла е на самотата дрехата,
едвам я разпознавам в нея.
Остава ми единствено утехата,
че няма дълго с мене да живее.
IV
Шепот на птица. Рана седефена.
Тиха зеница. Музика есенна.
Плач на камбана. Нежна агресия.
Слънчеви длани. Бяла унесеност.
Ти и аз - двамата. Сами и голи.
Любов е храмът. Да се помолим.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
