Видя ли ти свободна птица,
изплувала от детството и младостта,
разперила крила в нечий скицник
или изтъркан символ в любовта?
Видя ли ти свободна птица
из нечие постигнато небе,
рисувани гротескни скици,
рибар сред буря да гребе?
Видя ли ти свободна птица
в безмълвното мъртвило от души,
безмълвен страх в майчини зеници,
безмълвен страх животът да руши?
Нима не е човек свободна птица
в борбата си за къшей хляб,
затихващ глас в дисциплинирани редици,
самотен, безнадеждно слаб.
Не може никой свободата да отнеме
на птицата свободна в моето небе,
пред погледи на хора онемели
рибар след буря да гребе.
© Димитър Станчев Todos los derechos reservados
Поздравления!