11 nov 2010, 23:22

Fucked up mind 

  Poesía » De amor
864 0 2

Обещания за вечност,

нали така?

Аз и ти,

докато смъртта...

Каквото е било,

било е някога,

но не сега...

 

Дишам дълбоко,

докато ти се отдалечаваш.

Правя крачка към теб,

докато ти постепенно избледняваш.

Давя се в ярост и отчаяние,

беше ли ми нужно точно това преживяване?

3 в 1 не е добра, а излишна комбинация,

не любов, а шибана имитация!

 

И докато ти се погребваш

в сиви окови,

аз тъна в отчаяние,

защото престанах да бъда твоето сияние.

Вече не съм усмивката,

а болката и сълзите.

Някога светли и красиви,

днес дъждовни и сиви са дните.

Всичко става на прах!

Мамка му!

Кога изчезна, дори не разбрах!

© Вяра Ангарева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??