Fucked up mind
Обещания за вечност,
нали така?
Аз и ти,
докато смъртта...
Каквото е било,
било е някога,
но не сега...
Дишам дълбоко,
докато ти се отдалечаваш.
Правя крачка към теб,
докато ти постепенно избледняваш.
Давя се в ярост и отчаяние,
беше ли ми нужно точно това преживяване?
3 в 1 не е добра, а излишна комбинация,
не любов, а шибана имитация!
И докато ти се погребваш
в сиви окови,
аз тъна в отчаяние,
защото престанах да бъда твоето сияние.
Вече не съм усмивката,
а болката и сълзите.
Някога светли и красиви,
днес дъждовни и сиви са дните.
Всичко става на прах!
Мамка му!
Кога изчезна, дори не разбрах!
© Вяра Ангарева All rights reserved.
