11 нояб. 2010 г., 23:22

Fucked up mind

1.1K 0 2

Обещания за вечност,

нали така?

Аз и ти,

докато смъртта...

Каквото е било,

било е някога,

но не сега...

 

Дишам дълбоко,

докато ти се отдалечаваш.

Правя крачка към теб,

докато ти постепенно избледняваш.

Давя се в ярост и отчаяние,

беше ли ми нужно точно това преживяване?

3 в 1 не е добра, а излишна комбинация,

не любов, а шибана имитация!

 

И докато ти се погребваш

в сиви окови,

аз тъна в отчаяние,

защото престанах да бъда твоето сияние.

Вече не съм усмивката,

а болката и сълзите.

Някога светли и красиви,

днес дъждовни и сиви са дните.

Всичко става на прах!

Мамка му!

Кога изчезна, дори не разбрах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вяра Ангарева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...