Живеем в ера на любовници

С плачевно чувство за морал.

Света напълни се с самотници

И всеки втори депресиран, вял.

Създаваме измислени приятелства,

И правим евтини интрижки.

А после плачем от "предателства"

Залягаме над някои вайръл книжки.

Почитаме наред и чужди обичаи,

А нашите са вече "отживелица".

Уж инфлуендъри в тикток, 

а всъщност средностатистически лентаи.

Зомбирани в екраните се движим

И виждаме света около нас едва. 

За помощ, не, за видео ще се погрижим

Случайно срещнем ли човек в беда.

Кариера гоним, овъртинкваме

И бързаме, че "няма време".

А после трудно вечер спинкаме

И здравето си бързичко отнемане.

До болница се пие за забава.

На почит се явява глупостта.

На мястото на доброто се явява 

Със пълни сили пошлостта.

Къде изгуби се морала, 

Къде отиде честността

Но има ли човечност, тя остава

Надежда малка за нашите деца.