16.01.2025 г., 14:49

Гадни времена

423 1 0

Живеем в ера на любовници

С плачевно чувство за морал.

Света напълни се с самотници

И всеки втори депресиран, вял.

 

Създаваме измислени приятелства,

И правим евтини интрижки.

А после плачем от "предателства"

Залягаме над някои вайръл книжки.

 

Почитаме наред и чужди обичаи,

А нашите са вече "отживелица".

Уж инфлуендъри в тикток, 

а всъщност средностатистически лентаи.

 

Зомбирани в екраните се движим

И виждаме света около нас едва. 

За помощ, не, за видео ще се погрижим

Случайно срещнем ли човек в беда.

 

Кариера гоним, овъртинкваме

И бързаме, че "няма време".

А после трудно вечер спинкаме

И здравето си бързичко отнемане.

 

До болница се пие за забава.

На почит се явява глупостта.

На мястото на доброто се явява 

Със пълни сили пошлостта.

 

Къде изгуби се морала, 

Къде отиде честността

Но има ли човечност, тя остава

Надежда малка за нашите деца.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...