31 ene 2024, 21:42  

Галатея

  Poesía
722 4 3

От мрака си създадох светлина.

Отгледах с нея приказното цвете.

Кристална роза с капчица роса.

Сълза на времето и ветровете.

 

И беше ден, небесен и красив

в ръцете носех слънчевата роза.

Букет искри от цветен взрив

Лъчи творящи чудната хипноза.

 

А после нощ с безкрай и тишина.

Звездите отразени трепкаха по нея.

Една феерия с воали светлина.

Космичната любов с мечтана фея.

 

С душа докоснах крехките листа.

Желаех да си истинска и жива.

Не вярвах в невъзможни чудеса,

но ето обичта ми в теб се влива.

 

Сега си моето единствено дете.

Прекрасната и нежна Галатея.

Създание на звездното небе.

Рекичка, със която да се слея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гедеон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...