Галатея
От мрака си създадох светлина.
Отгледах с нея приказното цвете.
Кристална роза с капчица роса.
Сълза на времето и ветровете.
И беше ден, небесен и красив
в ръцете носех слънчевата роза.
Букет искри от цветен взрив
Лъчи творящи чудната хипноза.
А после нощ с безкрай и тишина.
Звездите отразени трепкаха по нея.
Една феерия с воали светлина.
Космичната любов с мечтана фея.
С душа докоснах крехките листа.
Желаех да си истинска и жива.
Не вярвах в невъзможни чудеса,
но ето обичта ми в теб се влива.
Сега си моето единствено дете.
Прекрасната и нежна Галатея.
Създание на звездното небе.
Рекичка, със която да се слея.
© Гедеон All rights reserved.
