Жабокът (Гедеон)
351 2132
31.01.2024 г., 21:42 ч.  

Галатея 

  Поезия
135 4 4

От мрака си създадох светлина.

Отгледах с нея приказното цвете.

Кристална роза с капчица роса.

Сълза на времето и ветровете.

 

И беше ден, небесен и красив

в ръцете носех слънчевата роза.

Букет искри от цветен взрив

Лъчи творящи чудната хипноза.

 

А после нощ с безкрай и тишина.

Звездите отразени трепкаха по нея.

Една феерия с воали светлина.

Космичната любов с мечтана фея.

 

С душа докоснах крехките листа.

Желаех да си истинска и жива.

Не вярвах в невъзможни чудеса,

но ето обичта ми в теб се влива.

 

Сега си моето единствено дете.

Прекрасната и нежна Галатея.

Създание на звездното небе.

Рекичка, със която да се слея.

© Гедеон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??