Галя
В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам
край огради слепи,
а в гърдите ми е свита
болката по тебе.
Аз не съм странствуващ рицар
с помисли нелепи,
но до гробището сричам
стихове за тебе:
че не искам да изтлея --
в прах да се превърна --
без да съм целунал тебе,
без да те прегърна !..
юли 19.. г.
гр. Сливен
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados
