В нощ, когато с тъмни храсти
вятърът си шепне,
в нощ на сънища и страсти
мисля си за тебе.
Като тъмен призрак скитам
край огради слепи,
а в гърдите ми е свита
болката по тебе.
Аз не съм странствуващ рицар
с помисли нелепи,
но до гробището сричам
стихове за тебе:
че не искам да изтлея --
в прах да се превърна --
без да съм целунал тебе,
без да те прегърна !..
юли 19.. г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
