8 feb 2007, 9:37

ГАРА 

  Poesía
636 0 6

      ГАРА

Аз съм спирка случайна.

От малките гари

дето те дразнят

и будят в нощта.

Болка и радост,

които те мамят,

но си оставам далечна ,

сама!

Може да дойдеш!

А може би – няма!

Гаричка малка ти свети в нощта,

лампа прашясала тихо ти кима.

 

Спри се,

там на перона те чака жена.

Пътят ти после ще тръгне отново –

тя те очаква –

малко невярваща,

още стои!

 

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??