ГАРА
Аз съм спирка случайна.
От малките гари
дето те дразнят
и будят в нощта.
Болка и радост,
които те мамят,
но си оставам далечна ,
сама!
Може да дойдеш!
А може би – няма!
Гаричка малка ти свети в нощта,
лампа прашясала тихо ти кима.
Спри се,
там на перона те чака жена.
Пътят ти после ще тръгне отново –
тя те очаква –
малко невярваща,
още стои!
© Елена Бързева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
