ГАРА
Аз съм спирка случайна.
От малките гари
дето те дразнят
и будят в нощта.
Болка и радост,
които те мамят,
но си оставам далечна ,
сама!
Може да дойдеш!
А може би – няма!
Гаричка малка ти свети в нощта,
лампа прашясала тихо ти кима.
Спри се,
там на перона те чака жена.
Пътят ти после ще тръгне отново –
тя те очаква –
малко невярваща,
още стои!
© Елена Бързева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
