ГАРА
ГАРА
Аз съм спирка случайна.
От малките гари
дето те дразнят
и будят в нощта.
Болка и радост,
които те мамят,
но си оставам далечна ,
сама!
Може да дойдеш!
А може би – няма!
Гаричка малка ти свети в нощта,
лампа прашясала тихо ти кима.
Спри се,
там на перона те чака жена.
Пътят ти после ще тръгне отново –
тя те очаква –
малко невярваща,
още стои!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Бързева Всички права запазени
