8.02.2007 г., 9:37 ч.

ГАРА 

  Поезия
621 0 6

      ГАРА

Аз съм спирка случайна.

От малките гари

дето те дразнят

и будят в нощта.

Болка и радост,

които те мамят,

но си оставам далечна ,

сама!

Може да дойдеш!

А може би – няма!

Гаричка малка ти свети в нощта,

лампа прашясала тихо ти кима.

 

Спри се,

там на перона те чака жена.

Пътят ти после ще тръгне отново –

тя те очаква –

малко невярваща,

още стои!

 

© Елена Бързева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??