5 oct 2020, 22:39  

Гара

  Poesía » Otra
1K 7 8

 

Гара

 

Ако някога обикнеш тишината,

може би ще чуеш сърчицето

на нещата. Може би ще видиш

светлината на душата ми.

Може би ще искаш да подишаш

въздух истински, без страх.

 

Ако чуеш в тъмнината глас

ще мислиш, че е стар приятел,

но не знаеш, че ще бъда аз,

аз, аз, аз,

ще помогнеш да намеря пак

разсъдъка си.

И ще знаеш, че сънят и той е

факт.

На който можеш да се позовеш,

а не да търсиш пак неземен влак

със сълзички вместо колела

и целувка вместо покрив...

 

Ще познаеш радостта да бъдеш

жив, щастлив,

като един крайзвезден миг,

светлик велик и тих

като самата истина за топлината.

 

Сбогом ще е просто дума.

Обичам ще е тъканта

на пламналите небеса.

 

Но ти, ти, ти, ти...

ще бъдеш с мен. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и възторжено!
  • Благодаря ви!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Каква освободена, литнала поезия!
  • Това стихотворение ми припомни за стихотворението ти "Сляпа", Йоана.
    Толкова е истинско и вълнуващо, че като корабче бразди вълнички във вечността.

    "Ако някога обикнеш тишината,
    може би ще чуеш сърчицето
    на нещата.
    ...
    Ако чуеш в тъмнината глас
    ще мислиш, че е стар приятел,
    но не знаеш, че ще бъда аз,
    аз, аз, аз,
    ...
    И ще знаеш, че сънят и той е
    факт.
    На който можеш да се позовеш,
    а не да търсиш пак неземен влак
    със сълзички вместо колела
    и целувка вместо покрив..."

    Стих, който можеш да напишеш само ти - нежен и стапящ душата, сякаш тя е шекер памук!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...