5 oct 2020, 22:39  

Гара

  Poesía » Otra
1K 7 8

 

Гара

 

Ако някога обикнеш тишината,

може би ще чуеш сърчицето

на нещата. Може би ще видиш

светлината на душата ми.

Може би ще искаш да подишаш

въздух истински, без страх.

 

Ако чуеш в тъмнината глас

ще мислиш, че е стар приятел,

но не знаеш, че ще бъда аз,

аз, аз, аз,

ще помогнеш да намеря пак

разсъдъка си.

И ще знаеш, че сънят и той е

факт.

На който можеш да се позовеш,

а не да търсиш пак неземен влак

със сълзички вместо колела

и целувка вместо покрив...

 

Ще познаеш радостта да бъдеш

жив, щастлив,

като един крайзвезден миг,

светлик велик и тих

като самата истина за топлината.

 

Сбогом ще е просто дума.

Обичам ще е тъканта

на пламналите небеса.

 

Но ти, ти, ти, ти...

ще бъдеш с мен. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и възторжено!
  • Благодаря ви!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Каква освободена, литнала поезия!
  • Това стихотворение ми припомни за стихотворението ти "Сляпа", Йоана.
    Толкова е истинско и вълнуващо, че като корабче бразди вълнички във вечността.

    "Ако някога обикнеш тишината,
    може би ще чуеш сърчицето
    на нещата.
    ...
    Ако чуеш в тъмнината глас
    ще мислиш, че е стар приятел,
    но не знаеш, че ще бъда аз,
    аз, аз, аз,
    ...
    И ще знаеш, че сънят и той е
    факт.
    На който можеш да се позовеш,
    а не да търсиш пак неземен влак
    със сълзички вместо колела
    и целувка вместо покрив..."

    Стих, който можеш да напишеш само ти - нежен и стапящ душата, сякаш тя е шекер памук!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...