Гара
Гара
Ако някога обикнеш тишината,
може би ще чуеш сърчицето
на нещата. Може би ще видиш
светлината на душата ми.
Може би ще искаш да подишаш
въздух истински, без страх.
Ако чуеш в тъмнината глас
ще мислиш, че е стар приятел,
но не знаеш, че ще бъда аз,
аз, аз, аз,
ще помогнеш да намеря пак
разсъдъка си.
И ще знаеш, че сънят и той е
факт.
На който можеш да се позовеш,
а не да търсиш пак неземен влак
със сълзички вместо колела
и целувка вместо покрив...
Ще познаеш радостта да бъдеш
жив, щастлив,
като един крайзвезден миг,
светлик велик и тих
като самата истина за топлината.
Сбогом ще е просто дума.
Обичам ще е тъканта
на пламналите небеса.
Но ти, ти, ти, ти...
ще бъдеш с мен.
© Йоана All rights reserved.
