5 mar 2022, 9:54  

Гара "Безименна"

  Poesía
644 5 13

На гара "Безименна", влака

за никъде чакам. Без багаж,

заровено минало, илюзии

и мечти, разпилени по вятъра.

 

Билетът е еднопосочен:

невъзвращенец без право

на обжалване, без очаквания.

Осъден на безсрочие.

 

От толкоз житейски войни

какво на човек му остава?

О, свят! За миг се поспри!

Преди кръвожадната лава

да усмърти и последната гара!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Безименните гари са милиони 🇧🇬

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
581 7 11

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...