5 mar 2022, 10:53

Безименните гари са милиони 

  Poesía » Civil
286 7 11

Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.

 

И релси се извиват – посивели,
безкраен път към нищото и мрака,
стрелочник, помнещ срещи и раздели,
зелена светлина от Бога чака.

 

И в сгърчените клони се стаява,
макар и плаха мъничка надежда.
Дано дочакат, но далеч изглежда,
домът им. Господа, нетрайна слава,

 

цената ѝ не вие ще платите,
в очите детски страх и болка чиста...
Успявате ли нощем да заспите,
под укорния взор на машиниста?

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

На гара "Безименна", влака
за никъде чакам. Без багаж,
заровено минало, илюзии
и мечти, разпилени по вятъра.
Билетът е еднопосочен: ...
  296  13 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??