4 sept 2024, 8:00

Гара за двама

  Poesía
392 1 0

                                    Ако имаше – гара за двама
                                    нейде там край заспалия град
                                    Щях със теб да играя на дама
                                    И да стана разбира се млад

                                    Щях да гоня по релсите слънцето
                                    Щях да тичам след всеки вагон
                                    И забравил къде се намирам
                                    щях да идвам при тебе на кон

                                    Ако имаше – гара за двама
                                    тук наблизо във Стария град
                                    Щях разбира се там да остана
                                    И да бъда завинаги млад

                                    Щях да слушам как пеят вагоните
                                    свойта песен във мекия здрач
                                    И подгонил с децата балоните
                                    щях да ходя със тебе на мач

                                    Ако имаше – гара за двама
                                    И разбира се малък площад
                                    Ако всичко не беше измама
                                    щях да върна стрелките назад

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ревов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...