30 ene 2007, 10:14

Гарата

  Poesía
1.3K 0 4
Свистят куршуми, свистят влакове,
забиват се в сърца, галени с пирони,
забиват се в перони, избуяли с макове,
и едничко момиче купетата гони...

Падне, стане, всеки камък съска:
”Спри се! Влака ще те смаже!”
Но тя е несъгласна, глава тръска,
и забързва с всички сили даже..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Едно момиче гони любимия си, който отива с влака в друг град, за да го спре
  • Креми, ще спомена на авторката, че ти е интересно. Може и да се съгласи да ти го обясни.
  • Харесва ми.Толкова асоциаций,толкова преливащи като в халюцинация образи обвити с мистична аура...толкова...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...