30 янв. 2007 г., 10:14

Гарата

1.3K 0 4
Свистят куршуми, свистят влакове,
забиват се в сърца, галени с пирони,
забиват се в перони, избуяли с макове,
и едничко момиче купетата гони...

Падне, стане, всеки камък съска:
”Спри се! Влака ще те смаже!”
Но тя е несъгласна, глава тръска,
и забързва с всички сили даже..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Едно момиче гони любимия си, който отива с влака в друг град, за да го спре
  • Креми, ще спомена на авторката, че ти е интересно. Може и да се съгласи да ти го обясни.
  • Харесва ми.Толкова асоциаций,толкова преливащи като в халюцинация образи обвити с мистична аура...толкова...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...