Jan 30, 2007, 10:14 AM

Гарата

  Poetry
1.3K 0 4
Свистят куршуми, свистят влакове,
забиват се в сърца, галени с пирони,
забиват се в перони, избуяли с макове,
и едничко момиче купетата гони...

Падне, стане, всеки камък съска:
”Спри се! Влака ще те смаже!”
Но тя е несъгласна, глава тръска,
и забързва с всички сили даже..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катерина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Едно момиче гони любимия си, който отива с влака в друг град, за да го спре
  • Креми, ще спомена на авторката, че ти е интересно. Може и да се съгласи да ти го обясни.
  • Харесва ми.Толкова асоциаций,толкова преливащи като в халюцинация образи обвити с мистична аура...толкова...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...