Гарван

26 ene 2008, 21:07

Poesía » Otra

740 0 2

ГАРВАН!

В черна дупка - бяла светлина,

толкова далече сякаш в гроба!

Вместо Ангели красиви,

виждам само грозните лица!

Още малка, не разцъфтяла роза бяла,

потъпкана бе тя цяла!

Сърцето разбито, стрито на прах,

всичко дадох - цялото го разпилях!

Гарван черен с изцъклени, като стъкла очи

в нощта я грабна - разума изпи!

Забила нокти нежно в плътта,

в този миг всичко бе дала тя!

А после потънал в полет устремен,

дори за секунда не сетил се за мен!

Очи изкълвани вижда само тъмнина,

спомени прехвърля, като стари книжа!

Черни мисли, като черни сенки

се промъкват тихо, неусетно в нейната душа!

Като призрак, пътуващ в чужда приказка,

търси живата вода!

Огнище празно - един огън изгорял,

сърцето - въглен посивял!

Една надежда мъртва нейде,

заровена в пръстта лежи!

Една душа обичах

- в Ада да гори!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2008-01-26T21:43:48+02:00

"Като призрак, пътуващ в чужда приказка,

търси живата вода!"

Интересен стих!И стил!
venus (Вечерница или Зорница)

2008-01-26T21:18:44+02:00

...подходящо за готик музиката, която слушам в момента...но края е ТВЪРДЕ краен...помисли върху това