ГАРВАН!
В черна дупка - бяла светлина,
толкова далече сякаш в гроба!
Вместо Ангели красиви,
виждам само грозните лица!
Още малка, не разцъфтяла роза бяла,
потъпкана бе тя цяла!
Сърцето разбито, стрито на прах,
всичко дадох - цялото го разпилях!
Гарван черен с изцъклени, като стъкла очи
в нощта я грабна - разума изпи!
Забила нокти нежно в плътта, ...