Гарван
ГАРВАН!
В черна дупка - бяла светлина,
толкова далече сякаш в гроба!
Вместо Ангели красиви,
виждам само грозните лица!
Още малка, не разцъфтяла роза бяла,
потъпкана бе тя цяла!
Сърцето разбито, стрито на прах,
всичко дадох - цялото го разпилях!
Гарван черен с изцъклени, като стъкла очи
в нощта я грабна - разума изпи!
Забила нокти нежно в плътта,
в този миг всичко бе дала тя!
А после потънал в полет устремен,
дори за секунда не сетил се за мен!
Очи изкълвани вижда само тъмнина,
спомени прехвърля, като стари книжа!
Черни мисли, като черни сенки
се промъкват тихо, неусетно в нейната душа!
Като призрак, пътуващ в чужда приказка,
търси живата вода!
Огнище празно - един огън изгорял,
сърцето - въглен посивял!
Една надежда мъртва нейде,
заровена в пръстта лежи!
Една душа обичах
- в Ада да гори!!!
© МАЛЕЧКА ПАЛЕЧКА All rights reserved.
