8 ago 2008, 20:40

Гарваните

  Poesía
1.4K 1 3
Мракът настъпва стъпка по стъпка,
тъмнината обгръща света,
гарвани пеят последната си песен,
а човечеството пропада...
Труповете в гроба се обръщат зловещо,
чакат да застанеш на тяхното място.
Колко е красиво да умреш сега,
сега когато светът е по пътя на своя край.
Слънцето вече замря,мракът царува над нас...
гарваните още грачат над гробищата
и те викат на едно пътешествие с край в гроба,
твоя собствен гроб...
когато всичко свърши и ти си сам...
знай,гарваните винаги ще пеят
своята последна песен за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Каналева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Готин стих, хареса ми,Вики.Хей, май се знаем... пишеше ли преди във яко-форума? аз съм Дарк гърл..
  • писах го когато бях в много лошо настроение,имам още няколко стиха тях също ще ги споделя с вас
  • много мрачно ми стана...зловещо...
    а защо...така, Вики...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...