8 ago 2008, 20:40

Гарваните

  Poesía
1.4K 1 3
Мракът настъпва стъпка по стъпка,
тъмнината обгръща света,
гарвани пеят последната си песен,
а човечеството пропада...
Труповете в гроба се обръщат зловещо,
чакат да застанеш на тяхното място.
Колко е красиво да умреш сега,
сега когато светът е по пътя на своя край.
Слънцето вече замря,мракът царува над нас...
гарваните още грачат над гробищата
и те викат на едно пътешествие с край в гроба,
твоя собствен гроб...
когато всичко свърши и ти си сам...
знай,гарваните винаги ще пеят
своята последна песен за теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Каналева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Готин стих, хареса ми,Вики.Хей, май се знаем... пишеше ли преди във яко-форума? аз съм Дарк гърл..
  • писах го когато бях в много лошо настроение,имам още няколко стиха тях също ще ги споделя с вас
  • много мрачно ми стана...зловещо...
    а защо...така, Вики...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...