7 may 2020, 23:57  

Грешницата на Господ

  Poesía
867 7 12

Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите

на онзи, който бавно вярата си губи.
И с вик се дави в кръчмата отсреща,
прегърнал бездна с дланите си груби
внезапно осъзнал, че липсва нещо

На онзи, дето сам си е разпятие
и виси небето му под купола на Бога,
защото истините са проклятие,
а лъжата е запалена цигара с дрога

На някой, който тъне във мълчание
и сърцето му забравя как да диша -
любов е онова болезнено стенание
в писмата неизпратени, които пише

Когато сенките си тръгват от стените
и млъкнат омагьосаните свещници
безмерен страх се плъзва във очите
на жадните за прошка грешници

А в очите ѝ умира Адът и се ражда Раят -
въпрос на зверска болка и молитва
На всеки страх и демон ще сънува края
щом кръвта ѝ има по кого да кипва

 

Жени Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jasmin Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам думи!
    Разтърсващо!
    Поезия от много висок клас!
    Браво, мила!💗
  • Благодаря, Иване!
  • Чудесно е! Поздравления, Жени!
  • Деа, радвам се, че се отби при мен 💖
    ....
    Благодаря ти, Дени Ако кажа, че не съм се зарадвала... даже много се зарадвах 💖
    ....
    Благодаря, Георги!
    ....
    Наде! 💖
  • Отвя ме!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...