Грешницата на Господ
Гасне пламъкът в ковани свещници
и дълги сенки тръгват по стените
Може би в кръвта ѝ дреме вещица
щом Ада вижда притаен в очите
на онзи, който бавно вярата си губи.
И с вик се дави в кръчмата отсреща,
прегърнал бездна с дланите си груби
внезапно осъзнал, че липсва нещо
На онзи, дето сам си е разпятие
и виси небето му под купола на Бога,
защото истините са проклятие,
а лъжата е запалена цигара с дрога
На някой, който тъне във мълчание
и сърцето му забравя как да диша -
любов е онова болезнено стенание
в писмата неизпратени, които пише
Когато сенките си тръгват от стените
и млъкнат омагьосаните свещници
безмерен страх се плъзва във очите
на жадните за прошка грешници
А в очите ѝ умира Адът и се ражда Раят -
въпрос на зверска болка и молитва
На всеки страх и демон ще сънува края
щом кръвта ѝ има по кого да кипва
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
Ако кажа, че не съм се зарадвала... даже много се зарадвах 💖
