Една врата се отваря,

след нея друга се затваря,

мислите утихват без следа,

загубени по пътя на забравата.

Стена висока се издига,

след всяка измината крачка,

все по-далече да те виждам,

макар и близко да си сега.

Сърцето в лед се скрива,

болката да предотврати,

да не плаче със сълзи,

пресушено от действията си.

Кладенец с напукана земя,

пълни се с молитви за неща,

който да карат душата,

да препуска в бурна река.

Плод на мисли незадоволени,

грях с отекващи очи,

жадни за малко топлина,

криещи гаснещи мечти.