Една врата се отваря,
след нея друга се затваря,
мислите утихват без следа,
загубени по пътя на забравата.
Стена висока се издига,
след всяка измината крачка,
все по-далече да те виждам,
макар и близко да си сега.
Сърцето в лед се скрива,
болката да предотврати,
да не плаче със сълзи,
пресушено от действията си.
Кладенец с напукана земя,
пълни се с молитви за неща,
който да карат душата,
да препуска в бурна река.
Плод на мисли незадоволени,
грях с отекващи очи,
жадни за малко топлина,
криещи гаснещи мечти.
© Джимбо Всички права запазени