14.01.2015 г., 19:46

Гаснещи мечти

1.4K 1 0

Една врата се отваря,

след нея друга се затваря,

мислите утихват без следа,

загубени по пътя на забравата.

 

Стена висока се издига,

след всяка измината крачка,

все по-далече да те виждам,

макар и близко да си сега.

 

Сърцето в лед се скрива,

болката да предотврати,

да не плаче със сълзи,

пресушено от действията си.

 

Кладенец с напукана земя,

пълни се с молитви за неща,

който да карат душата,

да препуска в бурна река.

 

Плод на мисли незадоволени,

грях с отекващи очи,

жадни за малко топлина,

криещи гаснещи мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джимбо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...