Щом усещаш в стомаха си кухо пристъргване
и зловещо червата ти куркат от глад,
щом в джоба само стотинки подрънкват
и пред щанда смутено се дръпваш назад.
Щом просторът стоцветен – изглежда ти ален
като кървава пяна връз черен базалт
и гори в облак дим твойта струна подпалена...
Щом живота си влачиш сред мухъл и кал –
Глухи звуци напират в гърлòто пресъхнало
и ръцете в юмруци се свиват със пот.
И отеква викът ти натегнат до скъсване:
Искам моя си – НОРМАЛЕН живот!