Щом усещаш в стомаха си кухо пристъргване

и зловещо червата ти куркат от глад,

щом в джоба само стотинки подрънкват

и пред щанда смутено се дръпваш назад.

Щом просторът стоцветен – изглежда ти ален

като кървава пяна връз черен базалт

и гори в облак дим твойта струна подпалена...

Щом живота си влачиш сред мухъл и кал –

Глухи звуци напират в гърлòто пресъхнало

и ръцете в юмруци се свиват със пот.

И отеква викът ти натегнат до скъсване:

Искам моя си – НОРМАЛЕН живот!