10 jun 2006, 1:46

гатака

  Poesía
930 0 3

Виждал ли си мъката на хиляди                  

души, на хиляди очи, пълни

не с мечти, а с надежда, с

надежда, че няма да са винаги

сами, че дори и там, затворени

зад мръсните стени, те ще 

усетят любовта и топлината

на майчината ръка, ще

почувстват радостта, скрита

тъй дълбоко в техните сърца,

ще осъзнаят, че и те са

човешки същества, че и те

имат нужда от майка и баща,

от капка обич, за да не бъдат

изгубени във вечността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Миланова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...