Виждал ли си мъката на хиляди
души, на хиляди очи, пълни
не с мечти, а с надежда, с
надежда, че няма да са винаги
сами, че дори и там, затворени
зад мръсните стени, те ще
усетят любовта и топлината
на майчината ръка, ще
почувстват радостта, скрита
тъй дълбоко в техните сърца,
ще осъзнаят, че и те са
човешки същества, че и те
имат нужда от майка и баща,
от капка обич, за да не бъдат
изгубени във вечността.© Деси Миланова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
