Виждал ли си мъката на хиляди
души, на хиляди очи, пълни
не с мечти, а с надежда, с
надежда, че няма да са винаги
сами, че дори и там, затворени
зад мръсните стени, те ще
усетят любовта и топлината
на майчината ръка, ще
почувстват радостта, скрита
тъй дълбоко в техните сърца,
ще осъзнаят, че и те са
човешки същества, че и те
имат нужда от майка и баща,
от капка обич, за да не бъдат
изгубени във вечността.© Деси Миланова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
