10 июн. 2006 г., 01:46

гатака

932 0 3

Виждал ли си мъката на хиляди                  

души, на хиляди очи, пълни

не с мечти, а с надежда, с

надежда, че няма да са винаги

сами, че дори и там, затворени

зад мръсните стени, те ще 

усетят любовта и топлината

на майчината ръка, ще

почувстват радостта, скрита

тъй дълбоко в техните сърца,

ще осъзнаят, че и те са

човешки същества, че и те

имат нужда от майка и баща,

от капка обич, за да не бъдат

изгубени във вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Миланова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...