10.06.2006 г., 1:46

гатака

931 0 3

Виждал ли си мъката на хиляди                  

души, на хиляди очи, пълни

не с мечти, а с надежда, с

надежда, че няма да са винаги

сами, че дори и там, затворени

зад мръсните стени, те ще 

усетят любовта и топлината

на майчината ръка, ще

почувстват радостта, скрита

тъй дълбоко в техните сърца,

ще осъзнаят, че и те са

човешки същества, че и те

имат нужда от майка и баща,

от капка обич, за да не бъдат

изгубени във вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Миланова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...