Луната мъглите разкъса,
разтвори червено око.
Годината, толкова къса,
облече протрито сако.
Русалки в гората играят,
бозаят от вълчи гърди.
Отдавна известен е краят;
месията кой ще роди?
Гиганти крепят небосвода,
джуджета в простора летят.
Прозрачните днес са на мода
в призрачно-приказен свят.
Протегната детска ръчица
раздава солени сълзи.
Красивата снежна царица
по спомени сиви пълзи.
Отпуснала ледени клони,
загърната в мрачни вълни,
с просинени устни пророни:
"Завинаги с мен остани!"
© Златко Тошков Todos los derechos reservados