Нежна камбанка полюшва се вънка.
Уж е камбанка, а пък не звънка.
Леко главица пред Слънчо навежда.
Щом се усмихне, пролет довежда.
Що е то?
Идва тук баба - мила, засмяна,
сложила нова пъстра премяна.
Пълна с пискюли носи торбичка,
бели, червени - има за всички!
Тези копринени, шарени дари
тя ще закичи на млади, на стари.
Нейното име сещай се бърже ...