Нежна камбанка полюшва се вънка.
Уж е камбанка, а пък не звънка.
Леко главица пред Слънчо навежда.
Щом се усмихне, пролет довежда.
Що е то?
Идва тук баба - мила, засмяна,
сложила нова пъстра премяна.
Пълна с пискюли носи торбичка,
бели, червени - има за всички!
Тези копринени, шарени дари
тя ще закичи на млади, на стари.
Нейното име сещай се бърже ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация