18 jun 2015, 23:23

Гавър версия

1.3K 0 1

             ГАВЪР ВЕРСИЯ

 

 

Този град, в който аз съм роден,

за софиянци ужасно е скучен,

тук посрещаш всеки нов ден,

за да видиш какво ще се случи.

 

Джи-ес-емът тук не звъни,

че покритие никакво няма,

интернетът и той не върви,

сал кабеларка с тъпа програма.

 

Уви, във нашия град

даже няма в кого да се влюбиш,

всички знаят се и стар, и млад,

просто ума си тук да изгубиш.

 

И понеже във нашия град

от клюкари отърване няма,

стискаш зъби и под мустак

благославяш на леля и мама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...