27 ene 2024, 13:24

Генерал Вазов

  Poesía
741 4 14

 

Над Дойран много бавно зазорява.
Антантата е хищник с остри зъби.
Все още невенчан за свойта слава –
тя няма генерала да погуби!

 

Денят, наметнал плащ барутен, слиза
в окопите на българските воини,
които си обличат бели ризи –
до крак – готови да умрат достойно!

 

Една цигара, глътка и молитва,
преди смъртта да рукне като лава.
Над Дойран бяла лястовица литва,
над Дойран черен гарван се снишава.

 

Порой картечен, залп след залп – отбрана.
Фортуна днес с едно око ги гледа.
Командва прясната от робство рана:
"Девета Плевенска" – на нож!
          Победа! 

 

Не всичко като ехо отминава,
заглъхнало из крайните квартали.
За воините – памет, чест и слава!
За почест!
Чест и слава, генереле!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми! Добре е казано: кратко и по войнишки.
  • Димитър, на Акеми цели стихотворения са й посвещавали и пак не се е обидила та от това ли? Поздрави за чудессното стихотворение и хубава вечер. На Анани не му обръщай внимание, той си е такъв.
  • Анани, верно ли не е едно и също?! 🤣🤣🤣
    Ми аре спирай да пишеш, явно не ти стигат знания да спорш с бай си Димитър 🤣
  • Едно е повторение, друго е тавтология. Иначе нямаше да съществуват две различни думи. И аз не разбирам на какво точно се сърдите. Вие виждате едно, аз виждам друго. Нима очаквате целият свят да ви харесва?
    И Синьо "някой коментари"?... Ех....
  • Така наречените от теб "повторенията" в поезията и прозата се наричат "тавтология" само дето аз не виждам никакво повторение в "наметнал" и "обличат"... Едното е описание, второто – действие... Анадъмо 😉

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...