Генерал Вазов
Над Дойран много бавно зазорява.
Антантата е хищник с остри зъби.
Все още невенчан за свойта слава –
тя няма генерала да погуби!
Денят, наметнал плащ барутен, слиза
в окопите на българските воини,
които си обличат бели ризи –
до крак – готови да умрат достойно!
Една цигара, глътка и молитва,
преди смъртта да рукне като лава.
Над Дойран бяла лястовица литва,
над Дойран черен гарван се снишава.
Порой картечен, залп след залп – отбрана.
Фортуна днес с едно око ги гледа.
Командва прясната от робство рана:
"Девета Плевенска" – на нож!
Победа!
Не всичко като ехо отминава,
заглъхнало из крайните квартали.
За воините – памет, чест и слава!
За почест!
Чест и слава, генереле!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
