Генерал Вазов
Над Дойран много бавно зазорява.
Антантата е хищник с остри зъби.
Все още невенчан за свойта слава –
тя няма генерала да погуби!
Денят, наметнал плащ барутен, слиза
в окопите на българските воини,
които си обличат бели ризи –
до крак – готови да умрат достойно!
Една цигара, глътка и молитва,
преди смъртта да рукне като лава.
Над Дойран бяла лястовица литва,
над Дойран черен гарван се снишава.
Порой картечен, залп след залп – отбрана.
Фортуна днес с едно око ги гледа.
Командва прясната от робство рана:
"Девета Плевенска" – на нож!
Победа!
Не всичко като ехо отминава,
заглъхнало из крайните квартали.
За воините – памет, чест и слава!
За почест!
Чест и слава, генереле!
© Димитър Никифоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми! Добре е казано: кратко и по войнишки.
-
Димитър, на Акеми цели стихотворения са й посвещавали и пак не се е обидила та от това ли? Поздрави за чудессното стихотворение и хубава вечер. На Анани не му обръщай внимание, той си е такъв.
-
Анани, верно ли не е едно и също?! 🤣🤣🤣
Ми аре спирай да пишеш, явно не ти стигат знания да спорш с бай си Димитър 🤣 -
Едно е повторение, друго е тавтология. Иначе нямаше да съществуват две различни думи. И аз не разбирам на какво точно се сърдите. Вие виждате едно, аз виждам друго. Нима очаквате целият свят да ви харесва?
И Синьо "някой коментари"?... Ех.... -
Така наречените от теб "повторенията" в поезията и прозата се наричат "тавтология" само дето аз не виждам никакво повторение в "наметнал" и "обличат"... Едното е описание, второто – действие... Анадъмо 😉
-
От някой коментари си личи как се е скапало образованието, и че децата на прехода не могат да четат с разбиране.
-
Митко, никъде не съм използвал думата "тавтология". Мисля, че това е достатъчно....
-
Анани, малко си смукал молива, докато си писал. Виж какво е "тавтология" и после използвай думата. И, къде видя аналогия с Вазовото стихотворение, също недоумявам... Ама, щом си викаш – вервай си 🤣🤣🤣
-
Поздравления!
-
Хубаво е написано, но би могло и по-добре според мен. Споменаването на Антантата ми се струва прекалено "научно", непоетично и неемоционално. Във втория куплет първо денят намята плащ, после войните обличат ризи, получава се едно повторение, което според мен натежава. Самият драматизъм на битката не е представен достатъчно изразително, сякаш всичко е претупано набързо, колкото да се отбие номер като в български филм за войната. И накрая - първо за войниците чест и слава, после за генерала чест и слава, а помежду всичко друго взимаме и "За почест", всичко това идва в повече за едно четристишие. Да не говорим, че с ехото напомня края на "Опълченците на Шипка".
-
За достойни люде-достойни почетни слова!
Поздравления! -
Имали сме славни воини! Сега България обслужва чужди държави! Поздравления Димитър!
-
Ето така трябва за нас, истинските българи! А политиците, ама всичките, без изключения, ами не стават за долна джука на скопен петел.
-
Поклон авторе !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
