11 ago 2022, 17:15

Генетичен код

  Poesía » Otra
448 4 6

„Къде отиваш? Остани при нас!“ –

ми казват, щом ме видят да се стягам,

но те не чуват мамещия глас,

приканващ ме да превъзмогна прага

 

на застоялия, фалшив живот,

оплетен в паяжината на дните,

надянал сам порочния хомот,

забравил, че родèн е сред звездите.

 

Издебва ме в леглото по среднощ,

когато инсомнията ме сграбчва,

понякога добър е, друг път лош,

но в тъмното е моето другарче.

 

Заспивам и дълбоко нейде в мен

желание назрява за промяна –

да вкусвам сладостта на всеки ден,

а не трохи от делника събрани.

 

„Къде отиваш? Остани при нас!“

Повярвайте, опитвам, но не мога.

Прихванала съм явно странен бяс

с наследствен ген от Дявола и Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...