Генетичен код
„Къде отиваш? Остани при нас!“ –
ми казват, щом ме видят да се стягам,
но те не чуват мамещия глас,
приканващ ме да превъзмогна прага
на застоялия, фалшив живот,
оплетен в паяжината на дните,
надянал сам порочния хомот,
забравил, че родèн е сред звездите.
Издебва ме в леглото по среднощ,
когато инсомнията ме сграбчва,
понякога добър е, друг път лош,
но в тъмното е моето другарче.
Заспивам и дълбоко нейде в мен
желание назрява за промяна –
да вкусвам сладостта на всеки ден,
а не трохи от делника събрани.
„Къде отиваш? Остани при нас!“
Повярвайте, опитвам, но не мога.
Прихванала съм явно странен бяс
с наследствен ген от Дявола и Бога!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Nina Sarieva Все права защищены
