ninasar (Nina Sarieva)
244 1987
11 авг. 2022 г., 17:15

Генетичен код 

  Поэзия » Другая
179 4 6

„Къде отиваш? Остани при нас!“ –

ми казват, щом ме видят да се стягам,

но те не чуват мамещия глас,

приканващ ме да превъзмогна прага

 

на застоялия, фалшив живот,

оплетен в паяжината на дните,

надянал сам порочния хомот,

забравил, че родèн е сред звездите.

 

Издебва ме в леглото по среднощ,

когато инсомнията ме сграбчва,

понякога добър е, друг път лош,

но в тъмното е моето другарче.

 

Заспивам и дълбоко нейде в мен

желание назрява за промяна –

да вкусвам сладостта на всеки ден,

а не трохи от делника събрани.

 

„Къде отиваш? Остани при нас!“

Повярвайте, опитвам, но не мога.

Прихванала съм явно странен бяс

с наследствен ген от Дявола и Бога!

© Nina Sarieva Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??