22 jun 2018, 23:35

Генетично 

  Poesía » De amor
1071 4 4

Генетично намразих частиците в себе си,
как вибрират честотно по твоята скáла...
И перде, пред очите, със надписа - "Вреден си!" - 
залепих, да не мога това да забравя...

 

Нокаутирах желания в първите рундове
и завръзвах устата си да не говори...
Ако питаш - "Успявам ли?"...Господи, трудно е...
И вратата затварям, но друг не отвори...

© Йордан Ботев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??