Генетика

9 abr 2010, 23:45

Poesía » Otra

568 0 6

И без да знам с какво си ме дарила,
как по-могъща и от всички си била,
как най-жестоко в мен си отброила
последния ми пулс към вечността...
На теб дължа престоя си в безкрая.
От вечния въпрос не съм смутена.
Ще търсиме ли портите на Рая
или пред дантевите кръгове ще спрем?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Генетика

Искате да прочетете повече?

Propuestas